дете беше душата ми
сега мъртво го носи
с усмивка на устата му 
и със краката боси
засяда в дробовете
студът му побърква
дъхът ми гробове е
пред прага на църква
лицето му е същото
като когато тичаше
в на облаците в къщите,
когато обичаше,
същото е лицето му
затова умря ранено 
и на живот портрет е,
не от него променено   

след удара то знаеше,
че болката e отровен квас
умря преди сърцето си
защо не го знаех и аз ...